Аналната фисура в същността си е рана в аналният канал. Обикновенно формата и е цепковидна или елипсовидна. Разполага се във външната част на аналният канал  – към опашната кост. По-рядко може да се намира и в долнопредната част на канала.
Симптомите на анална фисура варират от остра, силна, продължителна болка, провокирана от изхождане, до по-слаба такава. Аналог на болката се явява понякога чувство на сърбеж.

Фисурите могат да се разделят на две групи

1. Остри фисури – с продължителност на симптомите до 4 седмици.
2. Хронични фисури – с продължителност повече от 4 седмици.

Най-честата причина за появата на анална фисура е остър или хроничен запек.
В около 50% от случаите острите фисури оздравяват от самосебеси, което е основа за многото спекулации около тяхното лечение с различни отвари , мехлеми и т.н.
При фисурите има продължителен спазъм на аналния сфинктер, заради болката, което води до нарушено кръвоснабдяване на аналната лигавица. С течение на времето по този начин се образува една хронична рана, която много трудно зараства.
Когато симтомите не преминават с времето, най-вероятно се касае за хронична фисура, която изисква специализирано хирургично лечение. Прилагат се процедури намалящи тонуса на вътрешния анален сфинктер .
Две са тези процедури :

1. Миотомия на вътрешният сфинктер – срязване на малка част от проблемния мускул и „изрязване” на фисурата, за да се превърне в прясна хирургична рана с възможност за заздравяване.
2. Дилатация на ануса  - разтягане на ануса, също комбинирано с „изрязване” на фисурата.

Ефекта от двете процедури са еднакви, когато ги извършва опитен специалист. 
Съществуват и неоперативни методи за лечение на хроничните анални фисури. Това се локалното приложение на мазила съдържащи нитрати. По химичен път те намаляват тонуса на вътрешния анален сфинктер и подобряват кръвоснабдяването на аналната лигавица, като по този начин се очаква прекъсване на порочния кръг и заздравяване на фисурата.